При много процеси на разделяне теоретичната тарелка е хипотетична зона, в която две фази, като например течност - пари или течност - течност, установяват равновесие на масообмена между тях. В такива случаи ефективността на разделянето зависи от наличието на серии от такива равновесни стадии и се увеличава с нарастването на броя им. Поради тази причина наличието на повече теоретични тарелки води до увеличаване на ефикасността на разделителния процес, независимо дали е дестилация, абсорбция, хроматографско разделяне, адсорбция или подобен масообменен процес.
Концепцията за теоретичната тарелка е адаптирана за хроматографски процеси от Martin и Synge през 1941г. (A.J. Martin and R.L. Synge, Biochem. J., 1941,35, 1358) – вж. височина, еквивалентна на теоретичната тарелка, ВЕТТ. Както в много други разделителни процеси, така и в хроматографията броя на теоретичните тарелки е мярка за ефективността на колоната, свързана с ВЕТТ и дължината на колоната чрез зависимостта:
където L – дължина на колоната
HETP – височина, еквивалентна на една теоретична тарелка (ВЕТТ)
Дефиницията за теоретична тарелка в хроматографията по IUPAC (IUPAC Gold’s Book - http://www.iupac.org/goldbook/P04694.pdf) е: мярка, указваща ефективността на една колона, изчислена по следните уравнения в зависимост от начина на отчитане широчината на пика:
Стойността 5,545 отговаря на 8ln2. Тези представяния приемат, че хроматографският пик има Гаусова (симетрична) форма. В изразите за N единиците на величините трябва да бъдат съобразени, така, че тяхното отношение да е безразмерна величина: напр. ако мерната единица за числителя на дробта в скобите изразява обем, широчината на пика в знаменателя също трябва да бъде изразена чрез обемни единици. |
